Загадачните свитъци на Мъртво Море

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са епиграфското откритие на 20 век, определяно от мнозина за най-значимото в историята с оглед на сравнителното религиознание. Като епиграфско значение е съпоставимо с разчитането на Бехистунския надпис, а като културно-историческо с демитологизирането на Троянската война и Троя от Хайнрих Шлиман.

Едно от най-значимите открития на Двадесети век става случайно през 1947 г. и не е дело на археолози.  Овчари бедуини  намират седем свитъка или части от свитъци и фрагменти, заедно със запаси от делви и счупени керамични съдове в пещера, която гледа към северозападния край на Мъртво море. Когато търговец, действащ от името на овчарите, продава откритите свитъците, те стигнат до вниманието на учените в Йерусалим.

Палеографският анализ в съчетание с радиовъглероден анализ датират създадените текстове в периода от 250 г. пр.н.е. до 68 г., когато най-вероятно под страх от унищожение от Десети Бурен легион /превзел Масада/ и в частност и на есейската общност в хода на Първата юдейско-римска война, членовете на юдейската есейска секта укрили, запечатали и запазили за бъдещето своите писания.

Литературата на кумранската есейска община тематично се поделят на три групи — библейски текстове /по това време Библията е съставлявала Тората (Мойсевия закон) и Пророците/, апокрифи и псевдоепиграфи.

Текстовете от свитъците предизвикват неимоверен дебат в света между историци и други учени ставайки център на внимание в продължение на пет десетилетия. Възниква и специализирана научна дисциплина във връзка с разчитането, тълкуването и представянето на текстовете, наречена кумранистика.

Последващите проучвания в района на пещерата, където е направенооткритието, водят до възстановяването на документи от всичките единадесет пещери и до разкопките на намиращи се наблизо руини, известни като Руините на Камран (Qumran).

Сред повече от осемстотинте документи, представени от цели свитъци, части от свитъци и хиляди фрагменти, които са били възстановени, се намират пълни копия или части от всички книги на Староеврейската библия, с изключение на Книгата на Естир.

Тези текстове са по-стари с най-малко хиляда години от всички предишни библейски текстове, написани на иврит, които са били известни преди това откритие. Те осигуряват прозорец към текстовата история на Староеврейската библия преди приключването на канона.

Освен тези копия от библейски текстове, в пещерите в района на Кумран, са открити и сектантски документи, които разкриват митичната еврейска група, очевидно свързана с направата и съхранението на ръкописите.

Тази група е вероятно на Есенес (Essenes), известна преди това от препратките към тях в трудовете на Флавио Джоузефос, Фило Юдеос и Плини.

Всички открити текстове, взети заедно, отворят критичен прозорец към

събитията в Палестина през десетилетията преди и след раждането на Христос (макар и не всички текстове да са намерени сред свитъците) до момента на Първото еврейско въстание срещу римляните.

Историческият период на Свитъците на Мъртво море хвърля светлина върху средата, в която се е развивало християнството в Палестина, трансформацията на Юдеизма в Равински юдеизъм при преодоляване на последиците от Първото въстание на евреите срещу римляните, свързани с унищожаването на Йерусалим и неговия храм, във връзка с което канонизация на Светото писание е напреднала.

Свитъците на Мъртво море днес се съхраняват предимно в Светилището на книгата, част от Израелския музей в Йерусалим, където те са изложени за разглеждане. Медният свитък може да се види в Археологическия музей в Аман, Йордания. Много от малките фрагменти се намират в Музея Рокфелер в Източен Йерусалим.