Звярът от Жеводан

Историята за митичният звяр от френската област Жеводан датира от няколко века (някъде около 1760 година). Смята се, че това чудовище е убивало селяни, самотни овчари, пътници.

Два века се спори за неговата същност - едни казват, че е бил върколак, други, че е свръхестествен демон (поради твърденията, че не може да бъде спрян с куршуми). Има и теория, че това е бил побъркан сериен убиец (френската версия на Джак Изкормвача).

Жертвите на звяра са над 230 души, от които 123 изядени Това е една от многото мистерии във френската история, наред с тази за Желязната маска.

През януари 1765 г. чудовището нападнало седем селяни, които успели да се спасят благодарение на своята смелост. Кралят на Франция Луи XV, узнавайки за произшествието, наредил те да бъдат щедро възнаградени и изпратил за улавяне на звяра двама от най-добрите ловци в кралството - Жан-Шарл дьо Еневал и неговия син Жан-Франсуа. В продължение на няколко месеца ловците унищожавали всички вълци, които успели да открият в областта, но жестоките убийства продължавали. Краят на зверствата сякаш настъпил, когато местният ловец Жан Шастел успял да застреля гигантски вълк. За съжаление трупът на животното не бил препариран и документиран.

През 2011 Джей М. Смит (Jay M. Smith) публикува своята едноименна книга "Чудовищата на Жеводан" в която убедително доказва, че не е имало един единствен "звяр", а известните нападения са извършени от различни същества. И не само това - атаките по всичките си характеристики наподобяват нападения на вълци.

И до днес историците не могат да стигнат до единно заключение кой все пак е тероризирал жителите на Жеводан.  

 

Очаквайте скоро новия сезон на "Големите загадки" от продуцентите !no frame media 

Български загадки: Защо не спасиха Левски?

Григор Николов*  

След залавянето на Васил Левски се раждат няколко български легенди. Едната е, че той е можел да бъде освободен, друга – че е предаден от поп Кръстю, трета – че турците не са знаели кого са арестували и до Търново арестантът е конвоиран само от три заптиета, колкото по това време била цялата турска полиция на Ловеч. Всички тези красиви измислици тръгват веднага след Освобождението от спомени на хора, посветени на революционното дело, но били недостатъчно край Апостола в последните му дни, които и не са знаели намеренията на турските власти относно това къде ще бъде откаран плененият Васил Левски.

И както в голяма част от мемоарите дори и днес, то целта е да изтъкнат собствената си жертвоготовност за това как са били посветени във всички дела и как са били готови да проявят безпримерно геройство, но все нещо в последния момент осуетявало намеренията им. А истината е, че след залавянето му Левски едва ли е можел да бъде спасен. След обира на Арабаконашката хазна през 1872 г. организаторът Димитър Общи е заловен и започва да издава всичко, което знае на турската полиция. Тя разполага със снимка на Левски, предприема извънредни мерки само и само да го залови и дори хваща един лъже Левски, който се оказал турчин и скоро бил освободен.

Какво всъщност се случва в последните дни на Апостола? Обирът на 22 септември в Арабаконак заварва Левски в Южна България. В първите дни на декември той вече е в Чирпан. Там в дома на Димитър Митовски се среща с дейците на местния революционен комитет и домакинът му показва документ, че турското правителство е разпратило из цяла България телеграма, с която обещава 20 000 гроша на онзи, който донесе главата на Левски.
В Пловдив за секретната депеша най-напред научава ковчежникът на конака Тодор Кесяков. Той веднага съобщава на хора от революционните комитети в Чирпан, Пловдив и Стара Загора, като очаква, че някои от тях ще се срещнат с Апостола и ще го предупредят за надвисналата опасност. На срещата в Чирпан домакинът на тайната сбирка Митовски започва именно с обещаната от турците награда. Това не прави никакво впечатление на Левски и вместо да обсъжда своята безопасност, той започва вдъхновено да говори, че за да се освободи България, народът не трябва да чака помощ от вън, а „да се облегне на своите мощни плещи и крака, да грабне оръжието и да извоюва своето освобождение и своята независимост…“ Така го описва Иван Андонов, присъствал на тази сбирка, и допълва, че изричайки тези думи „от тих и хладнокръвен човек, той се обърна на разярен лъв.“

След това Левски обяснява, че ще замине през Балкана към Троян и Ловеч, защото оттам трябвало да прибере някои книжа и след това ще отиде в Румъния. Домакинът Митовски започва да го убеждава да отложи пътуването, понеже имало опасност да го заловят. Най-добре било да зимува в Пловдивско, където никой нямало да го търси, и да тръгне напролет. Апостола остава непреклонен и заминава същата нощ към Балкана.

По Рождество Христово Левски е в Ловеч. Там си уговаря срещи с местните революционери, включително и с поп Кръстю. Той също има да му дава някакви документи, но казва, че ще му ги предаде на Къкринското ханче. Двамата си определят среща. На 27 декември към 4 часа следобед Левски тръгва към Къкрина със сподвижника си Никола Бакърджията. По пътя за селото срещат две турски заптиета, които пазят моста над Осъм. Те ги спират и ги питат кои са и накъде са тръгнали.

Левски отговаря, че тръгнал на лозето си. В този отговор няма никаква логика – та какво ще търси човек там посред зима, но след срещата със заптиетата се разделили – Апостола наистина тръгнал на юг към лозята, а Николчо Бакърджията продължил по пътя за Севлиево. Събрали се малко по-нагоре, зад хълма, където вече не се виждали от моста. Отишли в Къкринското ханче, където намерили доста местни жители, които се веселели и пиели вино. Там предизвестен, ги очаквал ханджията Христо Цокев от Къкрина.

Последвалите събития са известни на всички. Не е нужна кой знае каква прозорливост, за да се досети човек, че при засилените мерки за сигурност непознатият Левски се е видял съмнителен на заптиетата на Пази мост, те са докладвали на каймакамина и той изпратил потеря след него и приятеля му Николчо Бакърджията. Събирайки факти за своята книга „Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му“ след Освобождението (книгата излиза през 1883 г.), Захари Стоянов дори пише, че турската полиция знаела, че Левски ще нощува в Къкрина.

Оттук насетне започва мистерията. Филип Симидов, сам поборник-опълченец, в спомените си пише, че веднага след залавянето на Левски в Търново бил сформиран комитет, който имал за цел да го освободи. Той споменава и за добре въоръжен отряд от 20 души, сподвижници на Апостола, които трябвало да нападнат конвоя по пътя за Севлиево и да го освободят, но турците се усетили и прекарали Левски по друг път. В това няма никаква истина. Нито е имало отряд, нито арестуваният Левски е прекаран по друг път, а вече е откаран в Търново, пазен от около 200 заптиета.

Опит за освобождението на Левски прави Христо Иванов–Големия, известен още като Книговезеца. Той е негов приятел от Първата легия на Раковски и го е освобождавал вече веднъж от сръбския затвор през 1866 г. В спомените си Христо Иванов пише, че като разбрали от телеграфа, още същия ден се събрали да решават какво да правят. Книговезеца обаче в спомените си прави изричната уговорка: „на приказки бяхме много, но на работа малко.“

Най-накрая останали с члена на Революционния комитет Христо Караминков–Бунито и председателя му Иван Хаджидимитров–Заралията. Отишли при доктор С. Антонов, който бил извикан от турците да преглежда и превързва ранения Левски, за да научат нещо повече за съдбата му. Друг член на комитета – Джорджо Момчев, заможен търговец, в чийто дом е отсядал Левски, пък се среща с най-богатия търновец Стефан Карагьозов, който също е привикан от турците в конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали може да се направи нещо за освобождаването му. Оказва се – нищо. Тогава двамата Христовци и Заралията решават да запалят затвора, та ако може в суматохата Левски да избяга. Хвърлят горящи парцали, напоени с газ през нощта и… напразно очакват пожар и суматоха. На другия ден разбират, че парцалите паднали на празно място.

От Търново Левски е откаран пред съда в София, а нов опит за освобождаването му правят в Чирпан. В тамошния комитет научили, че султанът много се интересувал да види този „Дервиш оглу Арслан“, в превод – Горски лъв, който 10 години подкопавал неговата империя и затова от София той трябвало да бъде откаран с влака в Цариград, където щял да бъде процесът срещу него.

Революционерите чирпанлии събират пари помежду си и изпращат на 28 януари 1873 г. в София занаятчията от Стара Загора Дончо Йовков да следи какво става с Левски и да им донесе новини. Той пристигнал на 8 февруари. По това време съзаклятниците вече са подготвили и въоръжено нападение над влака при днешния Първомай. Йовков се връща на 15 февруари и им казва, че пристигнал в София на 8 февруари, когато Левски бил вече обесен. Не им останало нищо друго освен да отслужат панихида за него.

Стоян Заимов обаче разказва за далеч по-мащабна операция за освобождаването на Апостола. Тя била ръководена от Атанас Узунов. Той научил, че Левски ще бъде прекаран за Цариград през Лом–Русе–Варна или през Пазарджик–Пловдив–Одрин–Цариград. Били организирани две засади – при Дивдядово, Шуменско, с Тома Кърджиев и Георги Икономов, и към Търново Сеймен (Симеоновград), където жп линията минавала през тясна клисура. Там бил сборният пункт на четниците от околните села. В засада чакали 30 души. Железар дори им направил ключове и с тях разхлабили релсите, та влакът да дерайлира.

След неуспешните опити за освобождаването на Левски започва да се търси неговият предател. Във в. „Независимост“ Любен Каравелов пише две версии през лятото на 1873 г. Едната е, че е предаден от двама ловчанлии – Добри Механджията и Пано Петков, като не пропуска да добави, че е „помешен и един поп, но ние и до днес не сме известни доколко голямо е неговото предателство.“ В по-късните си изявления вече е убеден, че Левски е предаден от поп Кръстю, но без да има никакви доказателства. Тази версия подхващат и Захари Стоянов и Иван Вазов.
След 1989 г. се появиха теории, че Левски е предаден от своя помощник в Ловеч Марин Поплуканов. Други пък твърдят, че това е сторил даскал Иван Лилов от Сопот, секретар на Тетевенския революционен комитет. Поп Кръстьо едва след век е оневинен. Нещо повече – след Освобождението той връща комитетските пари, които са останали в него при залавянето на Левски.

А дали пък Левски не е заловен случайно? Отговор няма, но в многобройните писания и до днес не е ясно къде свършва истината и къде започват легендите за освобождаването му и кой наистина е предал Апостола.

* Откъс от книгата “Български загадки” от поредица Istoria Incognita на ИК “Сиела”. Григор Николов е завършил българска филология с втора специалност „История“ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий“. Журналист е с над 30-годишна практика и има над 2000 публикации в периодичния печат. Работил е във вестниците Борба – Велико Търново, Вечерни новини, 24 часа и Сега. Интересите му към неизвестни теми в родната история датират от средата на 80-те години на миналия век с първите му материали в списание Родолюбие, орган на Комитета на българите в чужбина. През 2004 г. печели престижната награда „Паница“ за журналистическо разследване на историята, придобиването, използването и трактовката на проблема на кого са т.нар. Царски имоти.

Свръхмасивна черна дупка поглъща млечния път

Свръхмасивна черна дупка, която постепенно поглъща Млечния път,  расте с по-бързи темпове, отколкото учените са предполагали, че е възможно.

Данните от новото изследване на специалисти от университета на Централен Ланкашър показват, че явлението расте по-бързо, отколкото учените са прогнозирали.

Свръхмасивните екзотични структури дебнат от центровете на повечето, ако не и на всички
галактики. Необятната им маса може да достигне милиарди пъти тази на Слънцето.

Данните от новото проучване, публикувано в "Журнал за астрофизика" показват, че черните дупки растат изненадващо бързо, независимо дали в страховитата история на галактиките е имало драматични сблъсъци или не.

Направените от специалистите компютърни симулации показват, че гигантските структури могат да растат бързо и без да се подхранват от галактически сливания, изсмуквайки галактически газ и друга материя.

Черната дупка в центъра на Млечния път например поглъща еквивалента на едно Слънце на всеки 3000 години. През следващите 10 години тя ще погълне маса, равняваща се на 15 земни маси.

Авторите на проучването са използвали компютърните симулации, за да изследват как растат черните дупки, и по-специално в спирални галактики като Млечния път.

"Симулациите разкриха, че вече не можем да оспорваме ефективния растеж на черните дупки в спирални галактики. Те ще ни помогнат да изясним как гигантските структури се развиват в различни типове галактики", казва ръководителят на изследването Виктор Дебатиста.

Очаквайте скоро новия сезон на "Големите загадки" от продуцентите !no frame media 

Загадачните свитъци на Мъртво Море

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са епиграфското откритие на 20 век, определяно от мнозина за най-значимото в историята с оглед на сравнителното религиознание. Като епиграфско значение е съпоставимо с разчитането на Бехистунския надпис, а като културно-историческо с демитологизирането на Троянската война и Троя от Хайнрих Шлиман.

Едно от най-значимите открития на Двадесети век става случайно през 1947 г. и не е дело на археолози.  Овчари бедуини  намират седем свитъка или части от свитъци и фрагменти, заедно със запаси от делви и счупени керамични съдове в пещера, която гледа към северозападния край на Мъртво море. Когато търговец, действащ от името на овчарите, продава откритите свитъците, те стигнат до вниманието на учените в Йерусалим.

Палеографският анализ в съчетание с радиовъглероден анализ датират създадените текстове в периода от 250 г. пр.н.е. до 68 г., когато най-вероятно под страх от унищожение от Десети Бурен легион /превзел Масада/ и в частност и на есейската общност в хода на Първата юдейско-римска война, членовете на юдейската есейска секта укрили, запечатали и запазили за бъдещето своите писания.

Литературата на кумранската есейска община тематично се поделят на три групи — библейски текстове /по това време Библията е съставлявала Тората (Мойсевия закон) и Пророците/, апокрифи и псевдоепиграфи.

Текстовете от свитъците предизвикват неимоверен дебат в света между историци и други учени ставайки център на внимание в продължение на пет десетилетия. Възниква и специализирана научна дисциплина във връзка с разчитането, тълкуването и представянето на текстовете, наречена кумранистика.

Последващите проучвания в района на пещерата, където е направенооткритието, водят до възстановяването на документи от всичките единадесет пещери и до разкопките на намиращи се наблизо руини, известни като Руините на Камран (Qumran).

Сред повече от осемстотинте документи, представени от цели свитъци, части от свитъци и хиляди фрагменти, които са били възстановени, се намират пълни копия или части от всички книги на Староеврейската библия, с изключение на Книгата на Естир.

Тези текстове са по-стари с най-малко хиляда години от всички предишни библейски текстове, написани на иврит, които са били известни преди това откритие. Те осигуряват прозорец към текстовата история на Староеврейската библия преди приключването на канона.

Освен тези копия от библейски текстове, в пещерите в района на Кумран, са открити и сектантски документи, които разкриват митичната еврейска група, очевидно свързана с направата и съхранението на ръкописите.

Тази група е вероятно на Есенес (Essenes), известна преди това от препратките към тях в трудовете на Флавио Джоузефос, Фило Юдеос и Плини.

Всички открити текстове, взети заедно, отворят критичен прозорец към

събитията в Палестина през десетилетията преди и след раждането на Христос (макар и не всички текстове да са намерени сред свитъците) до момента на Първото еврейско въстание срещу римляните.

Историческият период на Свитъците на Мъртво море хвърля светлина върху средата, в която се е развивало християнството в Палестина, трансформацията на Юдеизма в Равински юдеизъм при преодоляване на последиците от Първото въстание на евреите срещу римляните, свързани с унищожаването на Йерусалим и неговия храм, във връзка с което канонизация на Светото писание е напреднала.

Свитъците на Мъртво море днес се съхраняват предимно в Светилището на книгата, част от Израелския музей в Йерусалим, където те са изложени за разглеждане. Медният свитък може да се види в Археологическия музей в Аман, Йордания. Много от малките фрагменти се намират в Музея Рокфелер в Източен Йерусалим.

Йотци и “проклятието на ледената мумия”

На 19 Септември 1991г. немските туристи Моника и Хелмут Симон се натъкват на зловещата находка в Йотцталските Алпи: от ледника стърчи тяло на легнал по очи човек, кожата му е съсухрена като пергамент. Десният му крак е увит в кожа подплатена със сено и е останал под ледената кора. Насъбралите се любопитни хора и пристигналите по - късно изследователи откриват и множество разхвърляни около тялото предмети, между които медна брадвичка и оловно снаражение. След няколко дни изследване е изваден от ледника и пренесен с хеликоптер в Инсбрук.

Всички учени са единодушни, че Йоци, както наричат открития човек е истинска сензация. Възрастта на останките е определена по радиовъглеродния метод в няколко лаборатории в различни страни, които работят независимо една от друга. Всичко това позволява да се посочи приблизително време на смъртта ме - около 3300г пр. н.е. Интерес за учените представлява как тялото се е запазило толкова добре цели 5000 години. Най - древните трупове открити до сега в разтопени ледници са на не повече от няколкостотин години.

Тялото се е намирало не в центъра на ледника, а в малка скална падина в периферията му. Тя била пълна с вода, която в последствие замръзнала. Движенията на основната ледена маса, ставали отгоре и не засягали тази част на глетчера. В противен случай надали нещо от "ледения човек" е щяло да оцелее. Според заключенията на учените и криминалистити солидната екипирвка на Йоци определено му позволявала да издържи на соровите условия в Йоцталските алпи. Той носел кожена шапка и изплетена от трева наметка за да го предпазват от дъжд. Под наметката имал връхна дреха с ръкави, а надолу бил облечен с набедреник от съшити парчета кожа. Кожени гамаши защитавали краката му от алпийския студ. За обувки му служели високи кожени мокасини, уплътнени с дебел пласт сено. У Йоци намерили средства за разпалване на огън както и кутия от брезова кора, вероятно използвана за запалване на тлеещи въглени, които по онова време се добивали с големи усилия. Лъкът и стрелите му позволявали да ловува, но по всичко личало, че не е бил професионален ловец. По онова време хората вече се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство. Учените смятат, че най - вероятно е бил пастир. Може би е пасял добитък по високопланински ливади, а при сгоден случай е ловувал.

Какво ли е подтикнало Йоци да поеме по последния си съдбовен път толкова високо в планината? Според учените са го преследвали врагове или някой е нападнал селещето му. За стълкновение говорят няколко ребра счупени непосредствено преди гибелта му. Ако е бил пастир най - вероятно е решил да се скрие от преследвачите си в труднодостъпна, но добре позната местност. Въпреки мъчителните болки той се катерел все по - нагоре и по - нагоре, докато имал сили. В мразовития проход, където е открито тялото е твърде възможно рязко да се е застудило и да е завалял сняг. Но хипотезата за смърт след премръзване е била изоставена, след като открил в лявото му рамо забит връх на стрела. Оказало се, че "ледения човек" вероятно е починал от раните си.

За 14 години след уникалното откритие, са умрели не по-малко от 5 души, свързани по един или друг начин с Ледения човек. Според теорията за проклятието, така Йотци си отмъщава на тези, които са смутили покоя му, продължил 53 столетия. Покойният археолог Конрад Шпиндлер също е бил запознат с хипотезата за проклятието и дори се е шегувал, че вероятно той ще стане поредната му жертва.

Друга жертва на “проклятието на ледения човек” е експертът по съдебна медицина Райнер Хен (Rainer Henn), който лично организирал изваждането и преместването на мумията. Д-р Хен загинал при автомобилна катастрофа на път за научна конференция, на която трябвало да представи невероятното си откритие. Алпийският водач Курт Фриц (Kurt Fritz), ръководил транспортирането на мумифицираните останки с хеликоптер, скоро след това загива затрупан от лавина в добре познат планински участък. Странното в случая е, че всички останали алпинисти, които били с него по време на инцидента, останали живи.

Журналистът Райнер Хьолц (Rainer Hoelz), снимал документален филм за Ледения човек, умира от мозъчен тумор. При нещастен случай в планината загива и немският турист Хелмут Зимон (Helmut Simon), открил Йотци през 1991 г. През октомври миналата година, Зимон пада от 100-метрова скала, а вкочаненото му и покрито със сняг тяло е открито едва след 8 дни. За 6-та жертва на проклятието може да се смята и Дитер Варнеке (Dieter Warnecke), който участвал в издирването на изчезналия турист и починал от инфаркт веднага след неговото погребение.

Въпреки тези мрачни истории, музейните работници в археологическия музей в италианския град Болцано, където сега “живее” Леденият човек, разчитат на значително увеличение на потока от посетители, които искат да видят с очите си носещата проклятие мумия.

Очаквайте скоро новия сезон на "Големите загадки" от продуцентите !no frame media 

Съкровища в Мачу Пикчу?

Запечатани врати, припомнящи на отвори на древните гробници бяха открити в центъра на свещения за Инките град. След изследването на геофизици е било установено, че зад тях е скрито съкровище.  

Последните няколко години френският археолог Тиери Жамен е прекарал в джунглата в южната част на Перу в търсене на останки от древната цивилизация на Инките. До сега е открил към 30-на стойностни разкопки, сред които има и няколко крепости и части от цели градове.

Неотдавна археологът реши да разследва чутите от него разкази на турист инженер, който през 2010 г. е посетил града и е открил таен тунел в подземието на самия център на древния град. Става въпрос за запечатани врати, които напомнят на вход на гробница.

В началото на миналата година Жасмен е получил разрешение от перуанското министерство на културата да извърши геофизическо изследване за мистериозния вход и това е направено.  

Заключението от изследването е, че зад тези врати има серия от помещения и колони, които водят по-надълбоко в земята.

Според Before it`s Newѕ в едно от помещенията са открити голямо количество сребро и злато. Не може да се каже обаче за какви съкровища става въпрос. Междувременно Жасмен е поискал разрешение и за отваряне на вратите, за да се види какво действително се крие зад тях.
Очаква се в скоро време френският археолог да получи разрешението и загадката да бъде разбулена.

Очаквайте скоро новия сезон на "Големите загадки" от продуцентите !no frame media