„България говори” ще е умен разговор в тъмно студио

- Г-н Вълков, защо един дирек­тор в радио като вас иска да стане тв водещ?

- Изкушението дойде по две ли­нии. Първата е от няколко години, когато вкъщи успях да си прекарам сателитен телевизионен достъп до всичко чуждестранно. Така успях най-сетне да гледам цялост преда­вания включително и с рекламите, а не изрязани в интернет. Винаги са ми допадали т.нар. разговори меж­ду интелигентни, умни, забавни, различни хора по дадена тема, кои­то дори продължават малко по-дълго. Например, ако новината днес е, че 4-годишните дечица трябва да отидат на градина, не ка­ниш първосигнално министъра на образованието. Имаш панел от 4,5 или 8 души, които сте от една кръв­на група, умеете да спорите, да се карате, да се сърдите един на друг и да дискутирате тази тема по инте­ресен за зрителя или слушателя на­чин. За първи път подобно нещо ек­спериментирахме успешно в Да­рик радио преди 5 години с преда­ването „Голямото жури". Второто изкушение дойде от то­ва, че ме поканиха.

- Защо предаването, чиято пре­миера ще е в събота по Нова тв, ще се казва „България говори"?

- Името е много хубаво, защото е обикновено и просто. Имахме над 120 предложения за имена, повече­то от тях взети по моя любим начин - преглеждаш заглавията на 10000-те най-известни филми и книги и от тях се присещаш за нещо. Много от тях ставаха, други бяха претен­циозни, трети бяха откровено глу­пави. Продуцентите и хората от Нова тв казаха, че името трябва да бъде от две думи.

- Защо?

- Не знам. Според тях това е ня­какъв тв закон. Тъй като аз най-малко разбирам от телевизия от всички тях, нямах право на мнение.

- Колко души ще бъдат в кръга на анализаторите, които дълго ще разговарят?

- Иска ми се да са петима заедно с мен. Чисто форматно, бигбрадъровски погледнато, така ще имаме различни типажи хора - примерно един дразнител, един бивш поли­тик, един вестникар, един човек, който няма нищо общо с това, но има ясно изразено мнение по всич­ки въпроси. Възрастовите групи също са важни.

- А половите характеристики?

- Половите като в администра­цията на Барак Обама - обещаваш, че ще има много жени, а после те са по-малко.

- Чия е концепцията па предава­нето?

- Това е добре измислен работещ модел навсякъде по света. По-ско­ро аз и продуцентите се опитваме да го адаптираме на наша почва, защото ще има някои рисковани моменти. Ако предположим, че това е 120-минутно публицистично предаване, което разисква сериоз­ните теми от седмицата, нека ка­жем, че ще ги разисква в костюм, но просто горното копче на ризата ще бъде разкопчано. С опит за ле­ка закачка, интересен поглед, раз­личен ъгъл.

Това крие известни рискове, но от друга страна, конкурентите ни, които са много силни в този часови пояс, са се опитвали да го правят и все още го правят.

- Само ще говорите ли 2 часа, или ще има рубрики, с които ще запри­личате на магазинно предаване?

- За нар. скачане от тема в тема ще си помагаме с много неща - от изрезки от вестниците до статуси във фейсбук и туитър, видеа, кои­то са ни направили впечатление. Много от интересните неща, които се случват днес у нас и по света, по ред причини не намират място в медиите. Първата е уплахът, че това няма висок рейтинг. Втората е, че темата вече е изго­ворена 100 пъти. Ние няма да се плашим от това, а ще търсим раз­личния ъгъл. Естествено, че иска­ме да има познати и интересни го­сти като хора, но няма да са те най-важното, няма да се борим за гости с другите телевизии.

- Имате рубрика и при Асен Гри­горов в съботното му предаване по БНТ „Животът и други неща", какво ще стане с нея?

- За съжаление трябва да отпад­не. Всичко тръгва оттам, че ние сме семейни приятели с Асен Гри­горов и Сибина. Покрай тв преда­ването те са ме научили на много неща, защото ме поканиха да имам рубрика там, макар и много крат­ка. Но тя е в друга телевизия, така че ще отпадне.

- Притеснен ли сте, че излизате в тв ефира със свое предаване?

- Притеснен съм малко, защото не вярвам във фокусните групи. Не вярвам примерно, че 20 души тряб­ва да се съберем и да видим дали ще се случи предаването. Вярвам по-скоро, че мъничкият екип, който го прави, има инстинкт, усеща как трябва да бъде. По-добре да го на­правим така, пък да видим как ще реагира зрителят.

- Студиото ще изглежда впечат­ляващо -18 екрана и огромна видеостена. Защо?

- Доста мои приятели, които по­вече разбират от мен от телевизия, се шегуват с мен, защото аз имам няколко тв тези, които съм прихва­нал абсолютно непрофесионално от гледане на много чужда телеви­зия. Едната е студиото за сутрешно предаване да е възможно най-тъм­но. Надявам се и моето да е такова. Другата е да не се страхуваме от международните теми. Третата е да дадем шанс на хората да говорят дори малко по-дълго. Освен това в студиото няма да има само екрани, а всички нововъ­ведения на техниката. Получава се лек контрапункт, защото напри­мер стеб вярваме в старата журна­листика с дълги статии, дълги пре­давания по една тема, възрастни журналисти, а тук изведнъж ще има възможно най-много екрани, айпади, лаптопи, за да улесним ска­чането от тема в тема.

- Дарик радио има една традиция да прави всичките си журналисти тв звезди. Вие ще продължите ли да работите като програмен дирек­тор на радиото?

- Имам две стари любови, които завинаги ще останат - списание и радио. Като малък можех да хва­щам чужди станции на апарат „Се­лена", а списания си „купувах" по два начина. Първият беше да пиша на тези станции, които слушам, с откровено нахални молби - „бихте ли ми пратили списание" и те ми пращаха. Вторият беше в американския център до сладкарница „Роза", сегашен испански, където прожектираха в определени мо­менти Си Ен Ен и имаше списания, които можеше да забравиш да вър­неш. Те издаваха страхотното спи­сание на български „Спектър".

Няма причина на света, освен ако не ме уволнят, която да ме накара да не работя в радио. Колкото до тв звездите, най-ху­бавото нещо, което може да му се случи на един програмен директор на радио, е неговите водещи да ста­нат тв звезди. Това прави неговата работа много по-лесна. Предава­нията им се слушат повече, те са популярни лица, спонсорите са по-щастливи, гостите идват по-лесно.

- Напоследък много се говори за липсата на свобода на словото, ма­кар че едва ли някой може да посо­чи период в страната, когато да е имало повече медии. Вие какво мислите?

- Най-силната причина за т.нар. несвобода на словото е страхотна­та автоцензура, която съществува от музикалния журналист до този, който пише за политика. Аз мога да ви гарантирам, че има журнали­сти, които се притесняват, когато гледат един филм или пишат ревю за музикален албум, да го критику­ват. Може би в техните представи разпространителят на филми след­ващия път няма да ги покани да гледат.

Аз съм започнал като музика­лен журналист от в. „Среднош­колско знаме" и в. „Ритъм". За съжаление тази автоцензура продължава да те преследва през целия ти път. Понякога се чув­стваш уплашен на някакво под­съзнателно ниво да не би да напи­шеш нещо, което няма да се въз­приеме така, както трябва. Има нещо друго, което много подсилва това. Ако си забелязала, голяма част от моите колеги, дори приятели, родители и т.н., когато отворят една статия в интернет, виждат заглавието и бързо скролват до коментара, не четат статия­та. Аз не ги чета никога, дори и да не са анонимни, защото ме обърк­ват, разконцентрират ме. Уважавам много хората, които пишат, но и подкрепям мнението във „Файнешъл таймс", публику­вано на 19 януари: „Едно време ние давахме пари за пощенска марка, за да пратим мнението си до люби­мото издание и да коментираме ня­коя статия. Днес тия коментари cа безплатни. Сигурно това ги обез­ценява донякъде." Второто нещо е, че медиите в своята борба за оцеляване са се капсулирали в темите, които прав­ят и отразяват. Те са набор от 5-6 теми и не смеят да рискуват нито за миг. Като събереш тези две неща, неясна собственост тук и там, инте­реси за това и онова и ги сложиш в купата, за външния човек се полу­чава едно възприятие, че журнали­стиката не е онова, което пише в книгите на Греъм Грийн напри­мер.

- Бяхте в САЩ, за да проследите президентските избори там. Какво научихте?

- Много ме изненада това, че има тв канали - най-гледаните в САЩ, които 24 часа в денонощието пове­че от година преди изборите отра­зяват само вота. Оказа се, че на всички избори канят по 50 журна­листи от 50 страни и ги разпределят в разни щати. Аз кандидатствах с моя блог за американските избори и ме одобриха. Престоят ми там, ме научи само на едно нещо - че тряб­ва да се работи ужасно много в тази професия, за да успееш, и поне вед­нъж седмично да пишеш по един по-дълъг материал за тема, от коя­то не разбираш нищо и която дори не ти е интересна. Намираш опре­делен ъгъл за тази тема, ще се по-разровиш в събота и неделя, няма да спиш една нощ, ще направиш 1-2 интервюта и сам ще напишеш ста­тията.

- Защо да го правиш?

- Това те обогатява, среща те с нови хора, анализатори, които мислят по различен начин и би ти помогнало в сферата, в която ра­ботиш. Абониран съм за „Файненшъл таймс" и „Икономист", кол­кото и претенциозно да звучи, без да съм финансов журналист. Голя­ма част от идеите ми за радиото са дошли от статии за коренно различни индустрии, които съм про­чел там.

Гледайте "България говори" от продуцентите !no frame media всяка събота от 9:30 часа, само по Нова ТВ!