„България говори” ще е умен разговор в тъмно студио

- Г-н Вълков, защо един дирек­тор в радио като вас иска да стане тв водещ?

- Изкушението дойде по две ли­нии. Първата е от няколко години, когато вкъщи успях да си прекарам сателитен телевизионен достъп до всичко чуждестранно. Така успях най-сетне да гледам цялост преда­вания включително и с рекламите, а не изрязани в интернет. Винаги са ми допадали т.нар. разговори меж­ду интелигентни, умни, забавни, различни хора по дадена тема, кои­то дори продължават малко по-дълго. Например, ако новината днес е, че 4-годишните дечица трябва да отидат на градина, не ка­ниш първосигнално министъра на образованието. Имаш панел от 4,5 или 8 души, които сте от една кръв­на група, умеете да спорите, да се карате, да се сърдите един на друг и да дискутирате тази тема по инте­ресен за зрителя или слушателя на­чин. За първи път подобно нещо ек­спериментирахме успешно в Да­рик радио преди 5 години с преда­ването „Голямото жури". Второто изкушение дойде от то­ва, че ме поканиха.

- Защо предаването, чиято пре­миера ще е в събота по Нова тв, ще се казва „България говори"?

- Името е много хубаво, защото е обикновено и просто. Имахме над 120 предложения за имена, повече­то от тях взети по моя любим начин - преглеждаш заглавията на 10000-те най-известни филми и книги и от тях се присещаш за нещо. Много от тях ставаха, други бяха претен­циозни, трети бяха откровено глу­пави. Продуцентите и хората от Нова тв казаха, че името трябва да бъде от две думи.

- Защо?

- Не знам. Според тях това е ня­какъв тв закон. Тъй като аз най-малко разбирам от телевизия от всички тях, нямах право на мнение.

- Колко души ще бъдат в кръга на анализаторите, които дълго ще разговарят?

- Иска ми се да са петима заедно с мен. Чисто форматно, бигбрадъровски погледнато, така ще имаме различни типажи хора - примерно един дразнител, един бивш поли­тик, един вестникар, един човек, който няма нищо общо с това, но има ясно изразено мнение по всич­ки въпроси. Възрастовите групи също са важни.

- А половите характеристики?

- Половите като в администра­цията на Барак Обама - обещаваш, че ще има много жени, а после те са по-малко.

- Чия е концепцията па предава­нето?

- Това е добре измислен работещ модел навсякъде по света. По-ско­ро аз и продуцентите се опитваме да го адаптираме на наша почва, защото ще има някои рисковани моменти. Ако предположим, че това е 120-минутно публицистично предаване, което разисква сериоз­ните теми от седмицата, нека ка­жем, че ще ги разисква в костюм, но просто горното копче на ризата ще бъде разкопчано. С опит за ле­ка закачка, интересен поглед, раз­личен ъгъл.

Това крие известни рискове, но от друга страна, конкурентите ни, които са много силни в този часови пояс, са се опитвали да го правят и все още го правят.

- Само ще говорите ли 2 часа, или ще има рубрики, с които ще запри­личате на магазинно предаване?

- За нар. скачане от тема в тема ще си помагаме с много неща - от изрезки от вестниците до статуси във фейсбук и туитър, видеа, кои­то са ни направили впечатление. Много от интересните неща, които се случват днес у нас и по света, по ред причини не намират място в медиите. Първата е уплахът, че това няма висок рейтинг. Втората е, че темата вече е изго­ворена 100 пъти. Ние няма да се плашим от това, а ще търсим раз­личния ъгъл. Естествено, че иска­ме да има познати и интересни го­сти като хора, но няма да са те най-важното, няма да се борим за гости с другите телевизии.

- Имате рубрика и при Асен Гри­горов в съботното му предаване по БНТ „Животът и други неща", какво ще стане с нея?

- За съжаление трябва да отпад­не. Всичко тръгва оттам, че ние сме семейни приятели с Асен Гри­горов и Сибина. Покрай тв преда­ването те са ме научили на много неща, защото ме поканиха да имам рубрика там, макар и много крат­ка. Но тя е в друга телевизия, така че ще отпадне.

- Притеснен ли сте, че излизате в тв ефира със свое предаване?

- Притеснен съм малко, защото не вярвам във фокусните групи. Не вярвам примерно, че 20 души тряб­ва да се съберем и да видим дали ще се случи предаването. Вярвам по-скоро, че мъничкият екип, който го прави, има инстинкт, усеща как трябва да бъде. По-добре да го на­правим така, пък да видим как ще реагира зрителят.

- Студиото ще изглежда впечат­ляващо -18 екрана и огромна видеостена. Защо?

- Доста мои приятели, които по­вече разбират от мен от телевизия, се шегуват с мен, защото аз имам няколко тв тези, които съм прихва­нал абсолютно непрофесионално от гледане на много чужда телеви­зия. Едната е студиото за сутрешно предаване да е възможно най-тъм­но. Надявам се и моето да е такова. Другата е да не се страхуваме от международните теми. Третата е да дадем шанс на хората да говорят дори малко по-дълго. Освен това в студиото няма да има само екрани, а всички нововъ­ведения на техниката. Получава се лек контрапункт, защото напри­мер стеб вярваме в старата журна­листика с дълги статии, дълги пре­давания по една тема, възрастни журналисти, а тук изведнъж ще има възможно най-много екрани, айпади, лаптопи, за да улесним ска­чането от тема в тема.

- Дарик радио има една традиция да прави всичките си журналисти тв звезди. Вие ще продължите ли да работите като програмен дирек­тор на радиото?

- Имам две стари любови, които завинаги ще останат - списание и радио. Като малък можех да хва­щам чужди станции на апарат „Се­лена", а списания си „купувах" по два начина. Първият беше да пиша на тези станции, които слушам, с откровено нахални молби - „бихте ли ми пратили списание" и те ми пращаха. Вторият беше в американския център до сладкарница „Роза", сегашен испански, където прожектираха в определени мо­менти Си Ен Ен и имаше списания, които можеше да забравиш да вър­неш. Те издаваха страхотното спи­сание на български „Спектър".

Няма причина на света, освен ако не ме уволнят, която да ме накара да не работя в радио. Колкото до тв звездите, най-ху­бавото нещо, което може да му се случи на един програмен директор на радио, е неговите водещи да ста­нат тв звезди. Това прави неговата работа много по-лесна. Предава­нията им се слушат повече, те са популярни лица, спонсорите са по-щастливи, гостите идват по-лесно.

- Напоследък много се говори за липсата на свобода на словото, ма­кар че едва ли някой може да посо­чи период в страната, когато да е имало повече медии. Вие какво мислите?

- Най-силната причина за т.нар. несвобода на словото е страхотна­та автоцензура, която съществува от музикалния журналист до този, който пише за политика. Аз мога да ви гарантирам, че има журнали­сти, които се притесняват, когато гледат един филм или пишат ревю за музикален албум, да го критику­ват. Може би в техните представи разпространителят на филми след­ващия път няма да ги покани да гледат.

Аз съм започнал като музика­лен журналист от в. „Среднош­колско знаме" и в. „Ритъм". За съжаление тази автоцензура продължава да те преследва през целия ти път. Понякога се чув­стваш уплашен на някакво под­съзнателно ниво да не би да напи­шеш нещо, което няма да се въз­приеме така, както трябва. Има нещо друго, което много подсилва това. Ако си забелязала, голяма част от моите колеги, дори приятели, родители и т.н., когато отворят една статия в интернет, виждат заглавието и бързо скролват до коментара, не четат статия­та. Аз не ги чета никога, дори и да не са анонимни, защото ме обърк­ват, разконцентрират ме. Уважавам много хората, които пишат, но и подкрепям мнението във „Файнешъл таймс", публику­вано на 19 януари: „Едно време ние давахме пари за пощенска марка, за да пратим мнението си до люби­мото издание и да коментираме ня­коя статия. Днес тия коментари cа безплатни. Сигурно това ги обез­ценява донякъде." Второто нещо е, че медиите в своята борба за оцеляване са се капсулирали в темите, които прав­ят и отразяват. Те са набор от 5-6 теми и не смеят да рискуват нито за миг. Като събереш тези две неща, неясна собственост тук и там, инте­реси за това и онова и ги сложиш в купата, за външния човек се полу­чава едно възприятие, че журнали­стиката не е онова, което пише в книгите на Греъм Грийн напри­мер.

- Бяхте в САЩ, за да проследите президентските избори там. Какво научихте?

- Много ме изненада това, че има тв канали - най-гледаните в САЩ, които 24 часа в денонощието пове­че от година преди изборите отра­зяват само вота. Оказа се, че на всички избори канят по 50 журна­листи от 50 страни и ги разпределят в разни щати. Аз кандидатствах с моя блог за американските избори и ме одобриха. Престоят ми там, ме научи само на едно нещо - че тряб­ва да се работи ужасно много в тази професия, за да успееш, и поне вед­нъж седмично да пишеш по един по-дълъг материал за тема, от коя­то не разбираш нищо и която дори не ти е интересна. Намираш опре­делен ъгъл за тази тема, ще се по-разровиш в събота и неделя, няма да спиш една нощ, ще направиш 1-2 интервюта и сам ще напишеш ста­тията.

- Защо да го правиш?

- Това те обогатява, среща те с нови хора, анализатори, които мислят по различен начин и би ти помогнало в сферата, в която ра­ботиш. Абониран съм за „Файненшъл таймс" и „Икономист", кол­кото и претенциозно да звучи, без да съм финансов журналист. Голя­ма част от идеите ми за радиото са дошли от статии за коренно различни индустрии, които съм про­чел там.

Гледайте "България говори" от продуцентите !no frame media всяка събота от 9:30 часа, само по Нова ТВ! 

Три пъти по-малко нарушения при търговците на храни отчита БАБХ за 2012 година

Търговците на хранителни продукти у нас са станали много по-дисциплинирани през миналата година. Това показва годишният доклад на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

През миналата година хранителните инспектори са затворили 400 търговски обекта заради различни нарушения, докато през 2011 година затворените обекти бяха 1200. С други думи резултатът е подобрен точно три пъти.От контролния орган отбелязват понижение и в броя на съставените актовe.

Според инспекторите за по-добрата дисциплина в сектора на търговията с храни оказва положително въздействие върху качеството на предлаганите продукти. За да продължи положителната тенденция, обаче, от контролния орган смятат, че глобите през тази година трябва да се увеличат.
По думите на д-р Любомир Кулински, който е директор на дирекция "Контрол на храните", от БАБХ има предложение да се увеличат глобите за нарушения, които се превръщат в рецидив. "Предали сме предложението и сега всичко е в ръцете на законодателя", казва Кулински.
От Агенцията отчитат, че и хората са станали по-бдителни и все по-често сигнализират за нередности. Според д-р Кулински те четат все по-често етикетите и обръщат повече внимание на написаното върху тях. "Това е европейско поведение", казва Кулински

От контролния орган обещаха да увеличат проверките си през 2013 година и да отговорят на всеки потребителски сигнал за нарушения.

Предотвратима ли е гибелта на човешката цивилизация

Всички цивилизации рано или късно преживяват криза. Резултатът е бил различен – едни са изчезнали напълно (например класическата цивилизация на маите), а други с времето се възраждали (например Китай). Но засега катастрофа още не е заплашвала човечеството като цяло, пише megavselena.com.

Известните американски биолози Пол и Ан Ерлих отделят два фактора, водещи към колапс – пренаселеност и прекомерно потребление. И единият, и другият са измамни. Доста дълго време може да изглежда, че колкото повече са работните ръце и колкото по-активен е пазарът, толкова по-бърз е научно-техническият прогрес и толкова по-добре живеем. Но в крайна сметка ние се оказваме в разбито корито – природните системи не издържат напрежението и идва часът на разплатата.

Например, ако целият свят, всичките 7 млрд. души потребяваха толкова, колкото гражданите на САЩ, щяха да са ни необходими четири или пет планети. Освен това към средата на века по прогнози вече ще сме 9,6 млрд., а всеки нов човек ще изисква повече ресурси от предишния.

Тази прогресия не е започнала от вчера, а в самото начало на човешката цивилизация – когато сме били малко, сме живели в плодородни речни долини. Когато населението е нараснало, хората започнали да усвояват по-неподходящи за селско стопанство територии, а това означава повече земя, торове, енергия и т.н. за производство на същото количество храна.

С други думи бъдещите 2,5 млрд. ще нанесат на планетата много повече вреда, отколкото тези 2,5 млрд., които са се родили от 1970 г. насам. Ресурсите, които могат лесно да се усвоят, се усвояват първи – това е закон.

Какво да се прави? Ами това, което вече се прави – подобряват се методите за водене на селско стопанство, в замяна на изкопаемите горива идват алтернативни енергоносители, съкращават се емисиите парникови газове. Но това не са нещо повече от локални успехи и те, което е най-главното, не решават проблема с изхранването и отоплението на милиарди нови хора.

Вместо да се опитваме да направим планетата пригодна за живота на 9,6 млрд. души (което така или иначе е невъзможно), трябва да ограничим раждаемостта. Добре е да поставим отметката на 8,6 млрд., а след това постепенно да доведем потреблението до такива параметри, които няма да нанесат вреда на Земята. Ако не направим това, на нашите внуци ще им бъде много трудно.

Затова в сп. Proceedings of the Royal Society Ерлих отбелязват, че първа стъпка по пътя към предотвратяването на катастрофата трябва да стане повсеместното приравняване на правата на жените с тези на мъжете. Изследванията показват, че навсякъде, където това е направено, раждаемостта пада, тъй като женският пол престава да е само фабрика за деца. Освен това на всяка жена, водеща активен полов живот, трябва да се гарантират безплатни контрацептиви и аборти.

Най-печалното се заключава в това, че науката вече в детайли е описала факторите, водещи към цивилизационен колапс, но обществото не реагира, твърдят Ерлих, цитирайки повече от 150 изследвания.

„В САЩ току-що отминаха президентските избори, но нито един от тези въпроси не беше засегнат в хода на дебатите. Цялото внимание получиха финансови проблеми, които лесно се решават с обикновени преговори. С природата преговори са невъзможни.“

Очаквайте новия сезон на "Големите загадки" от продуцентите !no frame media

Отчитаме парното сами

Самоотчет на парно, ток, вода и газ позволява Европейският съюз, за да може клиентите да получават реални сметки за своето потребление. Тази възможност е заложена в Директива 2012/27 на ЕС за енергийната ефективност, която беше приета окончателно в края на октомври миналата година.

Според документа, когато крайните клиенти не разполагат с интелигентни измервателни уреди, до 31 декември 2014 г. държавите членки трябва да направят необходимото, така че фактурите за парно, ток, вода и газ, да се основават на действително потребление. „Това задължение може да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайните клиенти, при която те предават показанията от своя измервателен уред на енергийния доставчик", се посочва в директивата. Там се уточнява, че единствено когато крайният клиент не предаде показанията от измервателния си уред, фактурирането може да се прави на база прогнозно потребление или на фиксирана стойност.

Текстът в директивата на практика развенчава мита, че реални сметки за парното, каквито ЕС изисква най-късно след 2 г., ще могат да бъдат постигнати само с уреди с дистанционно отчитане.

Иначе моделът на самоотчитане не е непознат у нас. Той се прилага от редица ВиК дружества. При него на клиентите, които не се самоотчетат, им се налага служебна консумация от 4 кубика на човек за съответния месец. Електрическата енергия се отчита от инкасатори всеки месец и там сметките в общия случай са по реално потребление.

От Асоциацията на топлинните счетоводители коментираха, че действително има такъв текст в директивата и той ще трябва да се въведе в българското законодателство.

 

Гледайте "Баркод" от продуцентите !no frame media всеки делничен ден от 9:30 часа, само по TV7! 

Астрономи откриха най-големия обект във Вселената

Учени откриха най-голямата позната досега структура във Вселената - струпване на квазари, което е толкова голямо, че пътувайки със скоростта на светлината, би отнело близо 4 млрд. години, за да бъде прекосен.

Огромният мащаб оспорва и Космологичния принцип на Алберт Айнщайн, според който Вселената изглежда еднакво от всяка гледна точка, допълват учените.

Откритията на академиците от британския университет в централен Ланкашир са публикувани в журнала Monthly Notices на Кралското астрономическо общество и бяха оповестени чрез сайта на институцията.

Квазари са считани за най-ярките обекти в космоса, излъчващи светлина от ядрата на галактиките от по-ранните дни на вселената. Светлината им се вижда на милиарди светлинни години разстояние.

"От 1982 г. e известно, че квазарите са склонни да се групират", пише общността на астрономите. Така те сформират структури с изненадващо големи размери, наричани големи групи квазари (на англ. large quasar groups - LQGs).

Тази новооткрита група квазари има размери от 500 мегапарсека, като един мегапарсек се равнява на 3,3 милиона светлинни години, пише "Ройтерс".